Някъде из Южна Корея преди две години
2 posters
Dark World :: Време :: Минало
Страница 1 от 1
Някъде из Южна Корея преди две години
by Ейдриън Сря Окт 23, 2013 4:20 pm
Сеул беше част от обиколката ми на света. Почти четири века се чудиш какво да правиш и обикалянето на света е нещо с което да се заемеш. Макар и да почнах твърде късно. Откарах два века в Испания, не ми се напускаше дома, докато нямаше град в който не съм бил и в който да не ме познаят. Преди да се усетят, че не остарявам, офейках по широкия свят, да си търся късмета, да бе да, бабини девитини. Всъщност тръгнах да търся вещицата, която ме превърна в това, което съм днес. Не знаех, както ще правя, след като я срещна отново, дали щях да ѝ благодаря или да ѝ откъсна главата. Но за последните почти два века, се беше превърнала в фикс идея, до такава степен, че ме плашеше. Може като я срещна, щях да престана да мисля за нея. Лицето ѝ е все пред погледа ми, очите ѝ които ме пронизваха, докато аз се гърчех, под адското ѝ заклинание. Ще кажете, че съм просто влюбен глупак, преследващ невъзможната си любов, че за това постоянно мисля за нея, но истината е че я видях само за миг. Когато вече бях в състояние да ходя, говоря и въобще съществувам, тя беше изчезнала.
Търсенето ми ме отведе тук, бях наел доста хора да я издирват по целия свят, така че където ѝ да отидеше в арабските знойни пустини или сред сибирските ледове да я открият. Бяха забелязали жена с нейното описание тук. И ето че вече от месеци съм в Сеул, най-често мога да бъда видян ,в някой бар, в който съм и днес пиещ до забрава... , да щеше да е хубаво, но за съжаление за съществата като мен няма забрава. Вече бях изпил доста, но въобще не бях пиян, когато влезе младо момиче, корейка:
- Хей, ако си търсиш компания, свободен съм за тази вечер-казах нагло. Обикновено това не беше печеливша тактика, но разчитах на чара си, да я смекчи. Тя се спря за малко погледна ме взе едно бях луд, след което ми показа среден пръст и побягна. Не че не можех да я настигна и може би щях ,да го направя първо да счупя наглото и пръсче,да го откъсна и след това да я изцедя до капка. Когато погледът ми бе привлечен от друга жена в елегантна рокля по нея, която спокойно отпиваше от питието си, като само от време на време ми хвърляше кратки погледи. Явно сценката беше привлякла вниманието ѝ. Хванах чашата си с чисто уиски без лед и двойно, както го обичах и отидох до нея.
- Тези днешни момичета и от шега не разбират- усмихнах се, като се опитах да бъда възможно най-чаровен.
- Ейдриън, приятно ми е- подадох си ръката,преди дори да е обелила дума или да съм и дал възможност да се отдръпне.
Търсенето ми ме отведе тук, бях наел доста хора да я издирват по целия свят, така че където ѝ да отидеше в арабските знойни пустини или сред сибирските ледове да я открият. Бяха забелязали жена с нейното описание тук. И ето че вече от месеци съм в Сеул, най-често мога да бъда видян ,в някой бар, в който съм и днес пиещ до забрава... , да щеше да е хубаво, но за съжаление за съществата като мен няма забрава. Вече бях изпил доста, но въобще не бях пиян, когато влезе младо момиче, корейка:
- Хей, ако си търсиш компания, свободен съм за тази вечер-казах нагло. Обикновено това не беше печеливша тактика, но разчитах на чара си, да я смекчи. Тя се спря за малко погледна ме взе едно бях луд, след което ми показа среден пръст и побягна. Не че не можех да я настигна и може би щях ,да го направя първо да счупя наглото и пръсче,да го откъсна и след това да я изцедя до капка. Когато погледът ми бе привлечен от друга жена в елегантна рокля по нея, която спокойно отпиваше от питието си, като само от време на време ми хвърляше кратки погледи. Явно сценката беше привлякла вниманието ѝ. Хванах чашата си с чисто уиски без лед и двойно, както го обичах и отидох до нея.
- Тези днешни момичета и от шега не разбират- усмихнах се, като се опитах да бъда възможно най-чаровен.
- Ейдриън, приятно ми е- подадох си ръката,преди дори да е обелила дума или да съм и дал възможност да се отдръпне.
Ейдриън- Vampires
- Точки : 28
Re: Някъде из Южна Корея преди две години
by Shanaya. Чет Окт 24, 2013 11:47 am
Со Йон спокойно стоеше на мястото си, когато в бара влезе някакъв странник, с тъмна коса и големи очи. Не беше азиатец, това бе ясно. Изглеждаше супер, това не можеше да се отрече.
- Хей, ако си търсиш компания, свободен съм за тази вечер. - каза той на някаква мацка, която Со Йон не познаваше и честно казано, нямаше намерение да опознава. Сериозно?! Така ли се флиртуваше с момиче!? Тя само му показа среден пръст, побягвайки.
"Хахаха, явно красавецът не знаеше как се действа тук." - помисли си Шаная. През цялото време му мяташе погледи, беше и станал интересен. Хах. Тя забеляза, че той идва към нея и бавно хвана чашата си със соджу, отпивайки.
- Тези днешни момичета и от шега не разбират. - каза той, усмихвайки се. Явно искаше да изглежда чаровен, но Со Йон вече отдавна бе спряла да забелязва чара у момчетата. - Ейдриън, приятно ми е. - той подаде ръката си, изглежда мислеше, че Шаная ще избяга, както бе направила тъмнокосата от преди малко. Хах.
- Со Йон. Шаная по прякор. - корейката стисна ръката му за поздрав и го покани да седне, оправяйки бялата си рокля. - Е, виждам, че не си азиатец, какво те води в Сеул? - тъмнокоската го погледна изпитателно, отпивайки бавно от питието си.
- Хей, ако си търсиш компания, свободен съм за тази вечер. - каза той на някаква мацка, която Со Йон не познаваше и честно казано, нямаше намерение да опознава. Сериозно?! Така ли се флиртуваше с момиче!? Тя само му показа среден пръст, побягвайки.
"Хахаха, явно красавецът не знаеше как се действа тук." - помисли си Шаная. През цялото време му мяташе погледи, беше и станал интересен. Хах. Тя забеляза, че той идва към нея и бавно хвана чашата си със соджу, отпивайки.
- Тези днешни момичета и от шега не разбират. - каза той, усмихвайки се. Явно искаше да изглежда чаровен, но Со Йон вече отдавна бе спряла да забелязва чара у момчетата. - Ейдриън, приятно ми е. - той подаде ръката си, изглежда мислеше, че Шаная ще избяга, както бе направила тъмнокосата от преди малко. Хах.
- Со Йон. Шаная по прякор. - корейката стисна ръката му за поздрав и го покани да седне, оправяйки бялата си рокля. - Е, виждам, че не си азиатец, какво те води в Сеул? - тъмнокоската го погледна изпитателно, отпивайки бавно от питието си.
Shanaya.- Vampires
- Точки : 89
Местожителство : Сеулските барове
Re: Някъде из Южна Корея преди две години
by Ейдриън Чет Окт 24, 2013 7:01 pm
В момента в който хванах ръката ѝ, вече знаех каква е, беше като искра която премина през тялото ми макар и съвсем слабо, значи беше още млад вампир. Погледнах я след като ми отговори, трябваше ли да съм азиатец, за да съм в Сеул, какво стана с „ туристите са добре дошли в страната ни”? Усмихвах се и фокусирах погледа ѝ като леко присвих очи, приближих се съвсем близо до нея, но така че да не я докосвам. Прошепнах и едва, но тя имаше също толкова остър слух ,че да ме чуе почти колкото моят.
- Може би искам да разбера, какви са азиатките на вкус. - Тя се отдръпна за миг, гледаше ме сякаш съм и казал нещо мръснишко, дали бе усетила че сме от една порода или би помислила , че я свалям грубо, точно както бях направил и с предишното момиче. Отдъхнах се, не исках да я притеснявам, все пак не исках и тя да избяга. Отпих от питието си голяма глътка и я задържах за кратко в устата си, за да усетя с всички сетива прекрасното уиски, преглътнах и се оставих за миг на опиянението което носеше, за нещастие никое питие не ми действаше както преди,а имаше моменти в които исках да съм наистина ,здраво пиян, но точно този не беше един от тях, бях заинтригуван от младата корейка,която все още ме гледаше преценително.
- Може би искам да разбера, какви са азиатките на вкус. - Тя се отдръпна за миг, гледаше ме сякаш съм и казал нещо мръснишко, дали бе усетила че сме от една порода или би помислила , че я свалям грубо, точно както бях направил и с предишното момиче. Отдъхнах се, не исках да я притеснявам, все пак не исках и тя да избяга. Отпих от питието си голяма глътка и я задържах за кратко в устата си, за да усетя с всички сетива прекрасното уиски, преглътнах и се оставих за миг на опиянението което носеше, за нещастие никое питие не ми действаше както преди,а имаше моменти в които исках да съм наистина ,здраво пиян, но точно този не беше един от тях, бях заинтригуван от младата корейка,която все още ме гледаше преценително.
Ейдриън- Vampires
- Точки : 28
Re: Някъде из Южна Корея преди две години
by Shanaya. Пет Окт 25, 2013 6:07 am
Сойон все още гледаше преценително човекът отсреща. Разбира се, тя усещаше, че не е 100% човек.
"Той е вампир." - помисли си тя. Ейдриън се доближи до нея, което я измъкна от размислите и.
- Може би искам да разбера, какви са азиатките на вкус. Корейката се отдръпна. Вампирът отпи голяма глътка от уискито си, задържайки го в устата си за продължително време.
"Сериозно?! Така ли са те учили да флиртуваш?" - мисълта пребяга бързо през главата и. За щастие, бързо я разкара, защото определено не искаше някакъв европейски вампир, надарен със способността да не може да флиртува, да и бръкне в мозъчето. Макар досега никой да не е успявал, не искаше това да стане.
- Не е това. Усещам го. - тихо каза Шаная. - Не можеш да ме заблудиш. Не вярвам да успееш да заблудиш който и да е.. - малко по - високо заяви. - Аз съм вампир, не го забравяй. А усещам, че и ти също. Права ли съм? - сниши глас. Не искаше никой да знае. Тя повдигна едната си съвършена кафява като косата и вежда и зачака отговор. Извади от чантата си черна кутия с цигари и бяла запалка. Извади една от цигарите в кутията, запали я и бавно я изпуши, вдишвайки дълбоко дима. Обожаваше този аромат. Действаше и успокояващо.
Мълчанието бе неловко, но Сойон настояваше за отговор на въпросите, които му зададе.
- Права ли съм? - метна поглед, който сякаш казваше "Няма да те оставя, докато не разбера" и отпи от питието си.
"Той е вампир." - помисли си тя. Ейдриън се доближи до нея, което я измъкна от размислите и.
- Може би искам да разбера, какви са азиатките на вкус. Корейката се отдръпна. Вампирът отпи голяма глътка от уискито си, задържайки го в устата си за продължително време.
"Сериозно?! Така ли са те учили да флиртуваш?" - мисълта пребяга бързо през главата и. За щастие, бързо я разкара, защото определено не искаше някакъв европейски вампир, надарен със способността да не може да флиртува, да и бръкне в мозъчето. Макар досега никой да не е успявал, не искаше това да стане.
- Не е това. Усещам го. - тихо каза Шаная. - Не можеш да ме заблудиш. Не вярвам да успееш да заблудиш който и да е.. - малко по - високо заяви. - Аз съм вампир, не го забравяй. А усещам, че и ти също. Права ли съм? - сниши глас. Не искаше никой да знае. Тя повдигна едната си съвършена кафява като косата и вежда и зачака отговор. Извади от чантата си черна кутия с цигари и бяла запалка. Извади една от цигарите в кутията, запали я и бавно я изпуши, вдишвайки дълбоко дима. Обожаваше този аромат. Действаше и успокояващо.
Мълчанието бе неловко, но Сойон настояваше за отговор на въпросите, които му зададе.
- Права ли съм? - метна поглед, който сякаш казваше "Няма да те оставя, докато не разбера" и отпи от питието си.
Shanaya.- Vampires
- Точки : 89
Местожителство : Сеулските барове
Re: Някъде из Южна Корея преди две години
by Ейдриън Пет Окт 25, 2013 9:48 am
"Браво момичето беше отгатнало"-усмихнах се, помълчах за малко, за да увелича напрежението, което растеше с всяка, изминала минута.
- Права си, не мислех, че няма да усетиш, все пак ти подсказах доста,а и докосването вярвам, че и ти го усети. Така, става като срещнеш себеподобен, но си все още млада има време ще разбереш всичко, но дотогава ще трябва да разчиташ на някой да ти го каже. -Усмихнах се широко разкривайки съвършено белите си зъби. Усещах нервността ѝ, сякаш за да я потвърди тя запали цигара, след която въздъхна успокоено. Не харесвах този дим, предпочитам дълбокия силен аромат на любимите ми хавански пури. Но пък харесвах нея, но не защото беше красива, а защото беше интригуваща, по някакъв начин предизвикваше интересът в мен.
- Права си, не мислех, че няма да усетиш, все пак ти подсказах доста,а и докосването вярвам, че и ти го усети. Така, става като срещнеш себеподобен, но си все още млада има време ще разбереш всичко, но дотогава ще трябва да разчиташ на някой да ти го каже. -Усмихнах се широко разкривайки съвършено белите си зъби. Усещах нервността ѝ, сякаш за да я потвърди тя запали цигара, след която въздъхна успокоено. Не харесвах този дим, предпочитам дълбокия силен аромат на любимите ми хавански пури. Но пък харесвах нея, но не защото беше красива, а защото беше интригуваща, по някакъв начин предизвикваше интересът в мен.
Ейдриън- Vampires
- Точки : 28
Re: Някъде из Южна Корея преди две години
by Shanaya. Пет Окт 25, 2013 10:24 am
Госпожица И усещаше всяко нещо, което минаваше през главата на Ейдриън. Адски много обичаше фактът, че може да бръкне във всеки мозък. Всеки. Макар и никой да не можеше да чете нейните мисли..
- Знам, че търсиш Каролина, но чаках да си признаеш. Е, явно нямаш такива намерения. - Сойон го погледна в очите. В тъмните и очи се четеше презрение, ненавист, гняв, когато спомена името Каролина. Най - добрата и приятелка си имаше работа с това нещо и.. - Знам всичко за нея. Местоположение, слабо място, всичко. - тя внимателно огледа дежурната черна кутия с цигари, на която бяха изписани красиви корейски йероглифи, която стоеше пред нея. - Но разбира се.. аз не правя нищо без облага за мен. Какво предлагаш? - както винаги, когато знаеше нещо, държеше се като абсолютна кучка, но все пак.. знанието е всичко. Ако можеше да и е полезно.. - Проучих внимателно всичко за този род магьосници и мога да ти предоставя абсолютно всякаква информация, и дори ако съм в добро настроение, да ти помогна. А аз, повярвай ми, не си предлагам помощта. Никога. Но разбира се.. - Сойон извади една от цигарите с черна хартия и я изпуши наполовина, когато явно прекъсна мисловната тирада на Ейдриън. - Познаваш ли я? Ейми Даркблууд? Ако да, вероятно съм на твоя страна..
- Знам, че търсиш Каролина, но чаках да си признаеш. Е, явно нямаш такива намерения. - Сойон го погледна в очите. В тъмните и очи се четеше презрение, ненавист, гняв, когато спомена името Каролина. Най - добрата и приятелка си имаше работа с това нещо и.. - Знам всичко за нея. Местоположение, слабо място, всичко. - тя внимателно огледа дежурната черна кутия с цигари, на която бяха изписани красиви корейски йероглифи, която стоеше пред нея. - Но разбира се.. аз не правя нищо без облага за мен. Какво предлагаш? - както винаги, когато знаеше нещо, държеше се като абсолютна кучка, но все пак.. знанието е всичко. Ако можеше да и е полезно.. - Проучих внимателно всичко за този род магьосници и мога да ти предоставя абсолютно всякаква информация, и дори ако съм в добро настроение, да ти помогна. А аз, повярвай ми, не си предлагам помощта. Никога. Но разбира се.. - Сойон извади една от цигарите с черна хартия и я изпуши наполовина, когато явно прекъсна мисловната тирада на Ейдриън. - Познаваш ли я? Ейми Даркблууд? Ако да, вероятно съм на твоя страна..
Shanaya.- Vampires
- Точки : 89
Местожителство : Сеулските барове
Re: Някъде из Южна Корея преди две години
by Ейдриън Пет Окт 25, 2013 12:56 pm
Погледнах я объркан, очевидно беше четец на мисли, пуснах в действие силовия си щит, така,че да блокирам дарбата ѝ. Отдавна не бях срещал някой с такава дарба и инстинктите ми бяха малко притъпени. При спомена на Каролина, побеснях, ама какво си мислеше, тази нахалница можех да прекъсна живота ѝ за миг, даже нямаше да разбере бях толкова по-силен от нея, че и представа си нямаше. Сякаш загуби част от очарованието си.
- Щом знаеш всичко за мен, то тогава знаеш, че няма цена която да е непосилна за мен, злато диаманти, рубини, смарагди, артефакти и всичко което би могла да желаеш го притежавам. – Забелязах как присви очите си, при споменаването на Каролина.
- На теб, какво ти е сторила? Знаеш всичко за мен, защо не споделиш малко и за теб, за да сме квит?- Тя също замълча и извади още една от цигарите си, които в този момент ме дразнеха. Потиснах желанието си за унищожа малката черна кутийка със златисти надписи. Ейми Даркблууд- беше още едно име което измъкна от съзнанието ми преди да го заключа. Но, При споменаването на Ейми, се усмихнах.
- Да познавам я ,тя е близка приятелка, ако и ти я познаваш толкова добре, ще знаеш какво е причинено на семейството ѝ и че само тази Каролина, за която говориш с толкова ненавист може да ѝ помогне. Така,че помагайки на мен ,всъщност помагаш и на нея.- разбираше винаги имаше и друг начин, ако откажеше да ми съдейства, по принцип бях против насилието над жените ,които са толкова по крехки и слаби от нас, но понякога целта оправдаваше средствата. Мислите ми вече не бяха достъпни за нея, така,че не би могла да разбере, какво си мисля, обаче очите ми може би издаваха настроението ми ,че бях на ръба на търпението си.
- Е колко и от какво искаш, за мен няма висока цена- повторих ѝ го. – Но ако информацията е грешна…- оставих изречението недовършено.
----------------------------------------------------------------
Ps: извинявай ,че се забавих толкова, но имах неотложна работа.
- Щом знаеш всичко за мен, то тогава знаеш, че няма цена която да е непосилна за мен, злато диаманти, рубини, смарагди, артефакти и всичко което би могла да желаеш го притежавам. – Забелязах как присви очите си, при споменаването на Каролина.
- На теб, какво ти е сторила? Знаеш всичко за мен, защо не споделиш малко и за теб, за да сме квит?- Тя също замълча и извади още една от цигарите си, които в този момент ме дразнеха. Потиснах желанието си за унищожа малката черна кутийка със златисти надписи. Ейми Даркблууд- беше още едно име което измъкна от съзнанието ми преди да го заключа. Но, При споменаването на Ейми, се усмихнах.
- Да познавам я ,тя е близка приятелка, ако и ти я познаваш толкова добре, ще знаеш какво е причинено на семейството ѝ и че само тази Каролина, за която говориш с толкова ненавист може да ѝ помогне. Така,че помагайки на мен ,всъщност помагаш и на нея.- разбираше винаги имаше и друг начин, ако откажеше да ми съдейства, по принцип бях против насилието над жените ,които са толкова по крехки и слаби от нас, но понякога целта оправдаваше средствата. Мислите ми вече не бяха достъпни за нея, така,че не би могла да разбере, какво си мисля, обаче очите ми може би издаваха настроението ми ,че бях на ръба на търпението си.
- Е колко и от какво искаш, за мен няма висока цена- повторих ѝ го. – Но ако информацията е грешна…- оставих изречението недовършено.
----------------------------------------------------------------
Ps: извинявай ,че се забавих толкова, но имах неотложна работа.
Ейдриън- Vampires
- Точки : 28
Re: Някъде из Южна Корея преди две години
by Shanaya. Пет Окт 25, 2013 1:51 pm
- Е колко и от какво искаш, за мен няма висока цена. - каза вампирът.
"Ще видим тази работа." - помисли си Сойон. Тя винаги искаше нещо, което може да и е от полза. В случая определено искаше нещо, което не знаеше дали може да получи, но..
- Знаеш достатъчно за мен. Засега не ти трябва повече. - тихо каза Шаная, присвивайки очи леко. - Но все пак, ще ти кажа някои неща. Засега толкова. На шестнадесет съм. Имам близначка човек. Вампир съм от около три години, научих се да управлявам дарбите си сама. Родителите ми загинаха. Знам повече, отколкото изобщо можеш да предполагаш. - тя бавно посегна към чашата си, след което я взе и отпи малка глътка от оризовото си уиски.
Ейдриън я погледна с недоверие. Всичко от казаното, разбира се, бе вярно. Заниманието на Сойон в последно време бе да проучва всичко.
- Искам от теб да ми помогнеш да използвам силите и. Искам да върна семейството си, или поне да поговоря с тях. - мъжът кимна след тези и думи. - Е, добре. В момента е съвсем близо. Намира се в района на столицата на Пхенян, Северна Корея. На изток. Вероятно мисли, че няма да бъде открита, укривайки се в Северна Корея. До преди дни се криеше във Виетнам, но явно е сменила местоположението си. Изглежда, е решила, че няма да бъде открита в страни, в които цари суматоха, но е ударила на камък с мен. - изражението на Шаная премина от безизразно в самодоволно за няколко секунди. Леко се подсмихна, след което грубото изражение, не издаващо никакви емоции се върна.
"Аз не просто знам къде е. Аз го усещам." - помисли си.
"Ще видим тази работа." - помисли си Сойон. Тя винаги искаше нещо, което може да и е от полза. В случая определено искаше нещо, което не знаеше дали може да получи, но..
- Знаеш достатъчно за мен. Засега не ти трябва повече. - тихо каза Шаная, присвивайки очи леко. - Но все пак, ще ти кажа някои неща. Засега толкова. На шестнадесет съм. Имам близначка човек. Вампир съм от около три години, научих се да управлявам дарбите си сама. Родителите ми загинаха. Знам повече, отколкото изобщо можеш да предполагаш. - тя бавно посегна към чашата си, след което я взе и отпи малка глътка от оризовото си уиски.
Ейдриън я погледна с недоверие. Всичко от казаното, разбира се, бе вярно. Заниманието на Сойон в последно време бе да проучва всичко.
- Искам от теб да ми помогнеш да използвам силите и. Искам да върна семейството си, или поне да поговоря с тях. - мъжът кимна след тези и думи. - Е, добре. В момента е съвсем близо. Намира се в района на столицата на Пхенян, Северна Корея. На изток. Вероятно мисли, че няма да бъде открита, укривайки се в Северна Корея. До преди дни се криеше във Виетнам, но явно е сменила местоположението си. Изглежда, е решила, че няма да бъде открита в страни, в които цари суматоха, но е ударила на камък с мен. - изражението на Шаная премина от безизразно в самодоволно за няколко секунди. Леко се подсмихна, след което грубото изражение, не издаващо никакви емоции се върна.
"Аз не просто знам къде е. Аз го усещам." - помисли си.
Shanaya.- Vampires
- Точки : 89
Местожителство : Сеулските барове
Re: Някъде из Южна Корея преди две години
by Ейдриън Съб Окт 26, 2013 10:10 am
Тя започна да говори за себе си , слушах я внимателно, личеше си че говори с много болка макар и привидно прикрита. След като свърши назова искането си беше доста необичайно, не можех да повярвам, че не желае пари или други скъпоценности.
- Добре ще ти помогна- не знаех точно как, но все трябваше да има начин, аз винаги постигах това , което исках.
- Каролина тук?- погледнах я с недоверие, но тя изглеждаше толкова сигурна ,че реших да допусна тази възможност. В мен нахлуха най-различни чувства, толкова време я бях търсил, векове наред ,къде ли не, а сега беше толкова близо само на няколко километра, които можех да мина за няколко минути, щях ад я видя отново най-сетне, колкото и да беше силна, тя не можеше толкова бързо да избяга от мен. Освен ако нямаше шпиони ,сред моите хора, да това бе твърде възможно как не бях допуснал тази вероятност. Потиснах тази мисъл поне за момента, после щях да я проверя със сигурност и ако беше вярно, щяха да поискали да не се раждат. Никой не може да раздели Ейдриън от целта. В този момент мислейки за себе си в трето лице ми се стори твърде странно. Отново нахлу другата мисъл ,която ми беше идвала няколкократно през годините , но никога не бе така истинска и силна. Какво щях да направя и какво щях да ѝ кажа, като я срещна? Но щях да му мисля тогава, като му дойде времето. Станах рязко и хванах Шаная под ръка,като гледах да се прекалено груб.
- Какво чакаме, да вървим да я хванем.
- Добре ще ти помогна- не знаех точно как, но все трябваше да има начин, аз винаги постигах това , което исках.
- Каролина тук?- погледнах я с недоверие, но тя изглеждаше толкова сигурна ,че реших да допусна тази възможност. В мен нахлуха най-различни чувства, толкова време я бях търсил, векове наред ,къде ли не, а сега беше толкова близо само на няколко километра, които можех да мина за няколко минути, щях ад я видя отново най-сетне, колкото и да беше силна, тя не можеше толкова бързо да избяга от мен. Освен ако нямаше шпиони ,сред моите хора, да това бе твърде възможно как не бях допуснал тази вероятност. Потиснах тази мисъл поне за момента, после щях да я проверя със сигурност и ако беше вярно, щяха да поискали да не се раждат. Никой не може да раздели Ейдриън от целта. В този момент мислейки за себе си в трето лице ми се стори твърде странно. Отново нахлу другата мисъл ,която ми беше идвала няколкократно през годините , но никога не бе така истинска и силна. Какво щях да направя и какво щях да ѝ кажа, като я срещна? Но щях да му мисля тогава, като му дойде времето. Станах рязко и хванах Шаная под ръка,като гледах да се прекалено груб.
- Какво чакаме, да вървим да я хванем.
Ейдриън- Vampires
- Точки : 28
Re: Някъде из Южна Корея преди две години
by Shanaya. Сря Окт 30, 2013 5:47 pm
Личеше си, че европеецът слуша разказа на Сойон за нея с интерес и явно долавяше болката, която толкова успешно прикриваше няколко години. Нещо в нея и подсказваше, че може да му довери това, макар да беше под строг секрет.
"Пф, звуча като някое ченге.." - помисли си. "Все пак е приятел на Ейми.. мога да му кажа."
- Добре, ще ти помогна.. - каза той. Изглежда, си нямаше ни най - малка представа как ще го направи, но от разменените думи с него, Сойон знаеше, че ще успее да си изпълни обещанието. За нея не беше важно как. Важно бе да го направи. По - важно от всичко сега. - Каролина тук? - той изгледа Шаная с недоверие, явно бе доста изненадан от думите и, нищо чудно. Да преследваш нещо с години наред и накрая да се окаже, че ти е под носа точно когато най - малко очакваш. Тя само му кимна. Той се замисли за кратко, в момента корейката не се интересуваше за какво, когато тя се изкашля, очевидно измъквайки го от мислите му. - Какво чакаме, да вървим да я хванем.
- Все още нищо не знаеш за нея. Повярвай ми, нищо. - тя го изгледа внимателно. - Ще ти трябвам. Информация за нея също. - тя му кимна. Взе чантата си и започна да рови, изваждайки един хубав тефтер с дебели корици и кожена подвързия. Подаде го на Ейдриън. - Това ще ти трябва. Прочети го, всички мои записки за нея. - той изглежда се поколеба дали да го вземе, но накрая посегна и го направи.
"Пф, звуча като някое ченге.." - помисли си. "Все пак е приятел на Ейми.. мога да му кажа."
- Добре, ще ти помогна.. - каза той. Изглежда, си нямаше ни най - малка представа как ще го направи, но от разменените думи с него, Сойон знаеше, че ще успее да си изпълни обещанието. За нея не беше важно как. Важно бе да го направи. По - важно от всичко сега. - Каролина тук? - той изгледа Шаная с недоверие, явно бе доста изненадан от думите и, нищо чудно. Да преследваш нещо с години наред и накрая да се окаже, че ти е под носа точно когато най - малко очакваш. Тя само му кимна. Той се замисли за кратко, в момента корейката не се интересуваше за какво, когато тя се изкашля, очевидно измъквайки го от мислите му. - Какво чакаме, да вървим да я хванем.
- Все още нищо не знаеш за нея. Повярвай ми, нищо. - тя го изгледа внимателно. - Ще ти трябвам. Информация за нея също. - тя му кимна. Взе чантата си и започна да рови, изваждайки един хубав тефтер с дебели корици и кожена подвързия. Подаде го на Ейдриън. - Това ще ти трябва. Прочети го, всички мои записки за нея. - той изглежда се поколеба дали да го вземе, но накрая посегна и го направи.
Shanaya.- Vampires
- Точки : 89
Местожителство : Сеулските барове
Re: Някъде из Южна Корея преди две години
by Ейдриън Чет Окт 31, 2013 10:37 pm
Шаная не споделяше ентусиазма ми, може би наистина малко избързвах. Поех подаденият тефтер, с малко смесени чувства. Той съдържаше информация важна за мене , може би в него беше и ключът към разгадаването на тайнствената Каролина, за която почти нищо не знаех. Никой не знаеше, само това младо момиче-вампир, беше успяло някак да улови, част от същността ѝ. Все още само го гледах, сякаш се опитвах да запомня всеки детайл по него , преди да го отворя. Измина известно време докато го проучвах, макар че не представляваше кой знае какво на външен вид. Най сетне се осмелих и разтворих кориците му. Почеркът беше с нормален шрифт, равен и доста красив. Зачетох се. Започнах бързо и трескаво да разлиствам страниците, прелиствайки ги с нечовешка бързина и въпреки това нито сричка, нито запетая, не убягна на острото ми зрение. След по–малко от пет минути бях готов и го оставих да се отпусне тежко на бар плота. Изпивайки уискито си на един дъх, нещо което не обичах да правя ,защото така развалях удоволствието си от качественото питие. Въздъхнах :
- Права си трябва да почакам ,нужен ни е план. –Обаче в момента в главата ми бе пълна каша. Много от нещата които знаех, за нея се оказаха неверни. Например любимият ѝ цвят беше бордо, докато била в Южна Корея, купила десет рокли с този цвят. Не знаех защо в мислите ми изплува една красива рокля, която бях виждал в един музей носена от кралицата на Испания и си я представих върху Каролина. Доста необичайно за мен, не бях такъв фантазьор, а и мисълта ми се стори доста смущаваща. Разкарах я.
- Идеи?- Бях оставил отново неловко мълчание между нас, докато си фантазирах, това беше първото което ми хрумна, за да продължа разговора ни.
- Права си трябва да почакам ,нужен ни е план. –Обаче в момента в главата ми бе пълна каша. Много от нещата които знаех, за нея се оказаха неверни. Например любимият ѝ цвят беше бордо, докато била в Южна Корея, купила десет рокли с този цвят. Не знаех защо в мислите ми изплува една красива рокля, която бях виждал в един музей носена от кралицата на Испания и си я представих върху Каролина. Доста необичайно за мен, не бях такъв фантазьор, а и мисълта ми се стори доста смущаваща. Разкарах я.
- Идеи?- Бях оставил отново неловко мълчание между нас, докато си фантазирах, това беше първото което ми хрумна, за да продължа разговора ни.
Ейдриън- Vampires
- Точки : 28
Dark World :: Време :: Минало
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|