Адриано Монтего Сарагоса- Ейдриън

Име:
Адриано Монтего Сарагоса, по късно приема името Ейдриън, тъй като истинското му се струва твърде префърцунено и остаряло.

Дата на раждане и години: 22 ноември  Години: 4000

Раса: Древен вампир

Семейство: Мъртви, иначе майка Илейн Боченца и баша Фабрицио Сарагоса- Испански благородници.

Лик: Ian Somerhalder



Дарба: Регенерация, Внушение, Силов щит, Телепортация.

Работа: Не му е нужна пилее, огромното семейно богатство ,което сякаш няма край.

Външен вид: Средно висок ръст, стройно и атлетично тяло, светъл тен, убийствени сини очи и очарователна усмивка, са първо нещо, което виждаш в Адриан и няма как да останеш ---.
Характер: Няма как да не го харесаш, той сякаш е останал един от последните джентълмени, които ще ти отворят вратата на колата или пък дръпнат стола за да седнеш. Остроумен е ,макар и на моменти да става арогантен и безпардонен.  Силен е волеви и обича словесните битки. Живял е векове и е натрупал богат опит. Знае какво искат жените и как да го постигне, така че да отгатва всяко тяхно желание и да ги прави специални и единствени.  Непоправим женкар и няма как, иначе вековете ще са скучни. Не вярва в любовта, макар и няколко пъти да се е влюбвал, ако го попиташ, ще отрича пламенно.

История:  В Херцогския замък „Сарагоса ”. през XVIII век
Беше мразовита ноемврийска нощ. Тишината беше злокобна ,чуваха се само забързани стъпки, изведнъж вик раздра тишината, след което минута две беше спокойно, после още един и още един… Мъжът в коридора вече загуби броят им, когато внезапно спряха и се чу силен плач.
- Момче е- извика радостно една възрастна жена. Но миг по-късно радостта му беше помрачена, когато му съобщиха,че любимата съпруга, е починала при раждането.
- Да се маха това дяволско изчадие, удавете го ,захвърлете го, все ми е тая! Само очите ми да не го виждат повече!- Заповяда той, съкрушената знахарка взе новороденото със себе си. Сърце не ѝ  даде да отнеме животът, на невръстното пеленаче преди да е започнал. Но не можеше и сама да го отгледа вече бе твърде стара, за това го повери на бездетно семейство.

Минаваха години, старият благородник, не се интересуваше от нищо, той тъгуваше по изгубената си любов. Беше потънал в пиянство и дългове. Пропиляваше богатството си с всеки изминал ден. Понякога когато беше по трезвен, съжаляваше за стореното, мислите му го връщаха , към онази нощ, която той отхвърли единственото нещо, което му беше останало от обичаната му жена - собственото му дете. Но това не продължаваше дълго, защото скоро се потапяше в пиячка и разврат, до безпаметност.

Така минаваха годините, когато вече беше стар и болен и твърде не способен за нищо, той реши най-сетне да потърси изоставеното си дете. „Ако е още жив ще го открия”- Предложи голяма награда, за този който доведе синът му у дома.
През това време Адриано не бездействаше, беше се превърнал в изкусен мошеник и ловък крадец. Пиене, жени и адреналин съпътстваха живота му.  Както се казва пропиляваше потенциала си. На 25 години вече беше изпробвал всички възможни пороци и възмездието за безхаберният му живот,не закъсня. Покосен от тежка и неизлечима болест, на прага на силите си. Той се отправи към замъка на Херцога. Не знаеше защо отива на там, но сякаш невидима сила го притегляше към огромното владение с неудържима сила. Пристигна и се сгромоляса на прага. Прислужниците  съжалиха младежа и го прибраха на топло. Отново беше ноември и беше много студено,  а той бе леко облечен. Дрехите му бяха станали парцали,но красивото му ангелско лице ,макар и изтерзано от болестта ,не ги остави бездушни. Херцога като разбра за момчето, не се ядоса напомняше му за отдавна изгубения син. Реши да му даде охолен живот в последните му дни.
Времето минаваше, а той се влошаваше все повече, домъчня му на стария херцог за младостта му, която си отиваше без време. Напомни му за съпругата му, която бе починала на същата възраст. Заповяда да потърсят знахари от целия свят и който излекува момчето, ще получи огромно възнаграждение, имот и титла. Много фелдшери и знахари минаха, през замъка, но никой от тях не можа дори да подобри състоянието му. Когато съвсем се отчая на портата почука млада и красива девойка, представи се като Каролина и каза,че знае как да спаси момчето ,но че цената е много голяма. Херцогът ,беше озадачен, че за него парите нямаха никакво значение, но цената не беше нито в злато, нито в скъпоценни камъни. Цената беше в кръв ,на невинни, но нямаше какво да прави обичаше момчето, като син и се съгласи да жертва 12 девици, за дяволския ритуал. След като жертвоприношението бе сторено Адриано , почувства изключителен прилив на сили ,той скочи от олтара,но нещо не беше наред, момчето което се върна, не беше човек, а някакво чудовище, с черни очи и дълги зъби. Въпреки това то остана да живее в замъка под опеката на Херцога. Ежедневно изчезваха хора, за да задоволят нестихващия глад на хергцоския любимец. Херцога така е не разбра,че Адрианно всъщност е негов син, спомина се не способен да издържи на ужаса, за който е виновен. Няколко години по-късно ,когато вече не е невъздържано чудовище, младият аристократ се рови в миналото и разбира истината. Оглавява замъка и живее в него дълги години. Обаче ,като хората започват да си задават въпроси,защо времето не му се отразява, той е принуден да напусне и да започне своето странстване по света. Днес той е абсолютно хладнокръвен и контролиран, за 4000 години е видял много и преживял много. Неколкократно се опитвал да открие Каролина, жената която му е дала новия живот, но напразно. Вярва, че още е жива и не хаби средства да я открие.

Допълнително:
Като древен вампир, не се нуждае от амулет , за да излиза на слънце. Не му впият никакви вампирски оръжия ,дори колът в сърцето е безполезен. Откъсната глава може би ще свърши работа,но досега не се е намерил някой толкова бърз и силен , който да го направи.

Одобрен сии :)